Казвам се Теодора Цветославова Тодорова и съм родена през юни 1997 година в град Тетевен, България.
По професия съм икономист, а по душа художник. В природата ми е да търся баланс между рационалното и интуитивното, черно-бялото и цветното, реда и творческия хаос.
Въпреки че професионално се развивам в съвсем различна област, аз не спирам да създавам изкуство, защото това е моят начин да остана вярна на себе си.
В изкуството откривам смисъл и свобода. То е проява на смелост, търпение, урок по съзерцание и грижа за душата, защото вдъхновението е нейният най-силен лек. Това не е просто хоби за мен, а начин на живот, част от идентичността ми и моята най-голяма страст.



Кратка история
Моите уроци в изкуството не бяха по рисуване.
Първо трябваше да се науча да бъда уверена, да изразявам свободно себе си и да оценявам и подкрепям своята индивидуалност. Трябваше да се науча и на постоянство, защото за проявата на каквато и да е дарба са необходими време и усърдие, за да я развиеш.
И още нещо. Да не се стремя към съвършенство и да не забравям, че именно грешките са едни от най-ценните ни учители. Че не всяка линия трябва да бъде перфектна, не всяка идея ще се получи от първия път и не всеки опит ще доведе до желания резултат. Понякога именно в несъвършенството и чрез импровизация откриваме нещо истинско и неочаквано.
Наричам себе си художник не заради таланта, а защото позволявам на вдъхновението да бъде по-силно от страховете ми.
. . .
Обичах да рисувам като дете и през ранните си години имах своите спонтанни вдъхновения, но дълго време неувереността ми ме възпираше. В училище се съсредоточих върху точните науки, а след това избрах да уча икономика. Изкуството сякаш търпеливо чакаше своя момент.
Есента на 2017 година прекарах в Германия. Оттам започна моят път като художник. Един октомврийски ден се лутах както из живописните алеи на парка на двореца Сансуси, така и из собствените си мисли. Стигнах до спомена за детските си рисунки и си представих как рисувам, как изпълвам сивите дни с цветове, как мрачните мисли се озаряват от нови идеи. Още същия ден си купих бои, четки и няколко платна, които изрисувах през следващите дни.
В края на 2017 година се върнах в България. През 2018 година живеех в Русе. Това беше един от най-ценните периоди в творческия ми път. Тогава имах възможността да бъда сред графични дизайнери и художници, които споделяха с мен своя опит, знания и любов към изкуството.
В началото на 2019 година се върнах в родния си град, а малко след това заминах за Нидерландия, където новата среда, различните хора, архитектурата и срещите с изкуството продължиха да обогатяват и вдъхновяват творческия ми свят. В края на същата година се върнах в Тетевен и оттогава до днес творя и се развивам тук.
През всички промени, различните места и периоди, изкуството не просто се превърна в част от живота ми, а промени начина, по който го преживявам.

Творчески стил и техники
Обичам да рисувам с акрил, защото ми позволява да изразявам емоциите си с лекота. Цветовете са ярки и наситени, а текстурата дава свобода за експерименти с наслагване на слоеве, смесване и създаване на ефекти и детайли, които оживяват върху платното. Акрилът ми дава възможност да работя спонтанно и интуитивно, като същевременно доразвивам идеите си до крайния резултат.
Наред с това изследвам и графиката като ново направление в моето творчество. Тя ми дава различен подход – по-деликатен, по-прецизен и насочен към линията, формата и контраста. В графиката откривам тишина и дълбочина, различен ритъм на работа и нов начин да изразя идеи и усещания.
Имам опит и с акварели, маслени бои, сухи и маслени пастели, цветни моливи… Не поставям граници пред творчеството си – оставям идеята да избере материала и техниката, чрез която да оживее.


През 2025 година започнах да се занимавам с дърворезба и пирография. Двете техники ми дадоха възможност да открия ново поле за изява и да работя върху естествен дървен материал. При дърворезбата създавам форми и релефи чрез постепенно отнемане на дървото с помощта на длета и ножове. При пирографията рисувам и създавам изображения чрез нагряване и обгаряне на повърхността. И двете техники изискват прецизност, търпение и добър контрол, тъй като всяка направена следа е трайна и трудно обратима.
Продължавам да търся, да експериментирам и да се развивам. Всяка нова техника ми дава различен начин да изразявам себе си и да поглеждам към света. Вярвам, че в изкуството няма крайна точка и винаги има какво още да науча, да опитам и да създам.
Вдъхновение без граници
Вдъхновението за мен е бурното море и неговият безкраен хоризонт, а друг път е тихо планинско кътче. Понякога го намирам в ярките и наситени цветове, а друг път в черно-белите контрасти и негативите. Може да бъде кротко горско животно или див звяр. В изкуството ми съжителстват различни настроения и образи и макар понякога да изглеждат противоречиви, всички те имат своето място и заедно изграждат начина, по който виждам и чувствам света и себе си.


